Маточни кръвотечения
Месечното кръвотечение при жената (менструация, мензис, цикъл) се причинява от отпадане на част от ендометриума т.е. лигавицата покриваща вътрешността на маточната кухина. След менструация тази лигавица постепенно надебелява с единствената цел да осигури оптимални условия за внедряване на оплодената яйцеклетка т.е. за реализация на евентуална бременност. Ако такава не настъпи в определен момент под въздействие на ниските хормонални нива започва излющването на ненужната лигавица, което се проявява с кървене от половите органи.
Нормалната менструация продължава от 3 до 7 дни, а интервалът на появата и т.е. от първи ден на кървене до следващия първи ден на кървене, при мнозинството от жените се движи в рамките на 25 – 34 дни (средно около 28). Загубата на кръв е между 25-75мл. на менструация, като индивидуалните вариации са големи не само в количеството, но и в консистенцията на меструалната кръв.
Има жени със стабилен или фиксиран цикъл, идващ почти винаги на точно определен интервал, както и такива, при които продължителността на интервала се променя всеки месец, без това да е израз на нарушение. За отклонение от нормата се счита, когато менструациите са по-чести от 21 дни, продължават по-дълго от 7 дни или са прекалено обилни и има съсиреци. Независимо, че оскъдната и рядко настъпваща менструация може да е израз на определено заболяване, практически пациентките се притесняват най-вече от обилните и чести кръвотечения.
Различни са причините, които могат да доведат до промени в месечния цикъл, поради което може да ги разделим най-общо на три групи: дължащи се на хормонални фактори, в резултат на възпалителни заболявания, предизвикани от туморни заболявания.
Често срещани причини за кръвотечения
Хормоналните причини за кръвотечения са особено чести в началото и края на полово активния период на жената т.е. когато цикълът на жената не се е установил напълно или нивото на произвеждани от яйчника хормони е започнало да намалява. Често се комбинират с по-продължителни периоди на аменорея т.е. липса на менструация, след която започва кървенето. В подобни случаи винаги трябва да се изключва евентуална бременност.
Поради сложните и комплексни взаимоотношения, между жлезите с вътрешна секреция отклонението от нормата на почти всеки хормон може да доведе до промяна в месечния цикъл. От особена важност са хормоните на щитовидната жлеза, на надбъбречните жлези, хипофизата, като някои типични белези на хормоналните нарушения са наличие на секрет от гърдите, засилено окосмяване и омазняване на кожата, поява на акне, топли вълни и изпотяване, сърцебиене и повишена нервност. Но много често тези симптоми отсъстват напълно и единствената проява е нарушението на менструацията. В периода преди менопаузата най-честата причина за кървене е жлездиста хиперплазия на ендометриума значително задебеляване на лигавицата, която не се „излющва” нормално, което се дължи на нарушен цикъл в производството на яйчникови хормони. С голяма вероятност може да се диагностицира при преглед с ехограф, но само изследване на тъканта получена по време на абразио, може да потвърди със сигурност диагнозата – Жлездиста хиперплазия на ендометриума.
Възпалителните заболявания могат да доведат до неправилни кръвотечения, но по правило те се проявяват в комбинация с болка. Предшестващо засилено влагалищно „бяло“ течение подсказва от къде е дошла инфекцията. Оплаквания от съседни органи са чести и то най-вече често уриниране с парене. Причинителите са банални бактерии или полово предавани микроорганизми. Ако не се предприеме своевременно лечение вероятността за трайно увреждане на маточните тръби и последващ стерилитет е много голяма. Вътрематочните противозачатъчни средства – спиралите също могат да благоприятстват честите и обилни кръвотечения, особено при неправилно разположение, хормонален заряд или в комбинация с инфекция.
Туморните заболявания като причина за кървене безспорно пораждат най-сериозни опасения при жените. Туморните заболявания са изключително редки при младите момичета, делът им нараства с напредване на възрастта. От доброкачествените тумори на първо място е миомата., след което са полипите на маточната лигавица, които също могат да бъдт причина за неправилни кръвотечения. От злокачествените заболявания най-чест е ракът на маточното тяло. Заболяването се среща най-вече след менопаузата т.е. след спиране на менструацията. За това всяко кървене появяващо се години след липса на менструация изисква задължителен преглед и консултация с гинеколог.
Неясните кръвотечения в периода около менопаузата по правило, изискват извършването на абразио. Това е малка оперативна процедура, при която се „кюретира” лигавицата на матката. Така от една страна гарантира спиране на кървенето (особено, ако е било обилно и продължително), а от друга позволява патоанатомично изследване на взетия материал, с което да се изключат ракови изменения. Манипулацията се извършва най-често с краткотрайна обща анестезия. При полипи на маточната лигавица особено подходящ метод за диагностика и лечение е хистероскопията. При диагностичната хистероскопия с помоща на оптика се оглежда маточната кухина, а при нужда може да се превърне и оперативна хистероскопия, когато се премахне целия или част от полипа.
Лечението на неправилните кръвотечения е в зависимост от етиологичните причини. При хормоналните нарушения прилагаме хормонална терапия, при възпалителните кървотечения прилагаме антибиотици и химиотерапевтици, а при туморите прилагаме оперативно лечение. При някои по-безобидни форми на кървене и по преценка на гинеколога е достатъчно даването на кръвоспиращи и/или контрахиращи матката медикаменти.
ФУНКЦИОНАЛНИ МАТОЧНИ КРЪВОТЕЧЕНИЯ
При маточни кръвотечения, когато не може да се открие никаква причини за наличието на кръвотечение, тогава се наричат функционални маточни кръвотечения. За тях се мисли след като се изключат всички възможни органични промени, водещи до маточни кръвоизливи, като възпаленията и туморите на матката и другите полови органи, травмите и патологичната бременност.
Функционални маточни кръвотечения се наблюдават при редица заболявания, водещи до нарушения в кръвосъсирването – бъбречни, чернодробни, кръвни. В такива случаи маточните кръвотечения често се съпровождат с кръвоизливи от носа, венците и храносмилателния тракт.
Функционалните маточни кръвотечения се делят на две основни групи:
- 1. Ановулаторни, когато липсва овулация, при сериозно психическо напрежение, тумори, възпаления, смяна на климат и надморска височина, както и при професионални заболявания и други фактори могат да доведат до нарушения на функциите на хипоталамуса, което се отразява на яйчниковата функция. Овулацията спира, нивото на прогестерона не се променя съобразно физиологичните колебания, което при по дълъг период от време води до загуба на цикличноста на хормоналните ниваи на другите хормони, следователно това води до ановулаторни маточни кръвотечения. Наблюдава се удължаване на кървенето, което е по-дълго от 7-8 дни. Ановулационните нарушения в менструацията могат да се проявят като честа менструация, с оскъдно, но продължително кървене, което може да трае месеци и да предизвика анемия.
- 2. Овулационни. Овулационните функционални маточни кръвотечения се характеризират с промени в овулационния и менструалния цикъл, както и с хормонални нарушения. Те се проявяват като удължен или като скъсен менструационен интервал, под формата на малки менструални кръвотечения тип „спотинг“.